Словесни ветрове

4.07.2014 г., 13:27 ч.

Поезия » Друга

521 1 2

”... речта е кръв, кръвта – пресветла реч.”
"Думите са вятър"
Валентин Чернев

Щом думите са вятър, както казваш,
то нека всесезонно да не спират –
победни – из космическата пазва
с ”наточен меч”,
кама
или рапира.
И нека след великия им полет
треперят от речта дори звездите.

Как би описал есен или пролет?

И как без думи можеш да попиташ
децата си – за приказка любима,
любимата – за чувството голямо,
голямата любов – за всичко зримо?

Как би попитал ”Гладна ли си, мамо?”

Щом думите са вятър, нека носят
"гореща кръв и вкаменена лава”,
и стихове, признания, въпроси...
Словата-вятър –
те след нас остават.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-01-28T20:26:50+02:00

Думите носят огромен заряд. Особено когато са поднесени в точното време, на точното място. А твоите, Стенли, остават със сигурност! Браво!
Katriona (Кети Рашева)

2014-07-04T16:39:07+03:00

Ние сме деца на думите!