Samadhi (Гюлсер Мазлум)
245 643
2.12.2018 г., 9:15 ч.

Словото – Святото 

  Поезия » Друга
542 1 2

Когато Магията си тръгне от мене,

даже до вратника не бих я гонила.

Не се и питам тогава що я пропъди,

имам ли вина за надежди изгряващи.

 

Магията не подлежи на разгадаване.

Ако я има, политаш, чезнеш в две очи.

Колкото небето са дълбоки, бездънни.  

Полетът в тях тих, немееш от сладости.

 

Защо сме дарени със Словото – Святото?

И с тази вечна жажда за надприказване?

Ако беше си спестил Бог Словото – Своето, 

може би, щяхме да опазим крилете си.

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Май само сред мълчание можем да си спомним скрижалите. И може би затова Бог мълчи. Ако Бог е идеята за доброта, човеколюбие и съзидателност, по-често трябва да мълчим и ние, хората. Ако Словото не съзижда храма на Бог в душите ни, като взаимно се даряваме с достойнство, по-добре да не общуваме с думи. Забравяме, често забравяме на кого трябва да служим чрез Словото - на Бог или на Сатаната. Имам впредвид и себе си. Благодаря, г-н Станев! Пак ме размислихте.
  • "В начале бе Словото..."И след това Божието мълчание...
    Със словото се изразяваме:то е нашата сила.И безсилие!
    Мъдър финал!
    Поздравления,Гюлсер!
Предложения
: ??:??