Ще дам живот на пясъка,
ще преброя сълзите му
и после замъка приказен ще изроня с думи...
Приказката няма да е същата,
вълшебната кула ще рухне,
а долу ще си ти - пясъка...
Ще напиша с пръсти в сърцето ти...
"Обичам те" -
вълната солена ще заличи всичко,
ще те притегли към себе си...
Ще открадне рачешките ти черупки
и после ледена ще ги изхвърли...
Останал сам и гол пред залеза -
потъваш в морската безчувственост,
а аз разравям пясъка и търся себе си...
19.10.2010
© Людмила Стоянова Всички права запазени