Случайности

20.11.2010 г., 20:52 ч.

Поезия » Друга

735 0 2

Родих се вчера и намерих

до себе си заченат свят.

В ръка го взех и го премерих,

опитах го на вкус и цвят.

Познат изглеждаше, обаче

не бе го имало преди.

Тежеше повече от здрача,

ухаеше на светлини.

И беше още неукрепнал,

едва роден от мойта смърт,

от ярката ми мисъл сетна

и от последния ми дъх.

Създаден, но необитаем -

такъв е новият ми свят.

Покоят, вечен и нетраен,

ще всели в него лъч и мрак.

Ще пусне в него ветровете

на времето и вечността -

ръце, опиращи в небето

и пръсти, ровещи в калта.

Очи, съзиращи безкрая,

очи, съзиращи смъртта...

И мисъл, търсеща начало

в света, във който няма край.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

poem_lady (Фери)

2010-11-21T15:00:48+02:00

Много хубаво....и смислено.
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-11-20T21:39:50+02:00

Много хубав стих, Елина. Уловен е мигът на това да си тук, но и да си там...от където идваме. Поздрав!