18.11.2009 г., 1:07 ч.
Случка
| И мислех си... | ||
| аз тази нощ ще спя. | ||
| Изхвърлих мислите... | ||
| изключих компа... | ||
| оставих само аромата | ||
| на чаената свещ в нощта. | ||
| Почти си легнах... | ||
| май заспивах... | ||
| и позвъни се... | ||
| на моята врата. | ||
| Какъв е този пощальон? | ||
| Ядосах се за миг. | ||
| Не мислех да отварям. | ||
| Нахалник! Не сега! | ||
| Но се повтори. После пак. | ||
| О,не! Излязох по халат, | ||
| готова да ругая | ||
| И...ти, ти беше там. | ||
| Защо не каза ми? | ||
| Ако със друг аз бях, какво? | ||
| Усмихна се, цветя подаде и | ||
| каза: "Това е без значение, | ||
| ти моя си и винаги ще си! | ||
| Сега... Да си налеем по едно..." | ||
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Толкова приятна емоция ми донесе стиха ти!
Благодаря! -
А после?
Хубава случка. -
-
Много хубав стих!Поздрав от сърце мила!
-
Изненада( приятна)
представих си го -
Ей,приятели,беше в събота...Благодаря Ви!
-
Наздраве!
-
Пожелавам ти по често такива случки, личи си че е истинска. ПОЗДРАВ!
-
Благодаря за мнението,Пенков!Беше самата истина.И съвсем не е нужно да се харесва...Поздрав!
А на теб Виктор-забрави да си тръгне...Усмивка! -
Е, и какво стана после...
-
О,не! Излязох по халат, готова да ругая И...ти, ти беше там. Защо не каза ми? Ако със друг аз бях, какво?
Това изобщо не ми харесва!... Някак си не е издържано.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Като стих си го оправи. Някак си е натъманено там някак си...