Пак се върна в съня ми,
блуднице!
Вплела сълзи във косите ми.
Не ми трябват звездите ти!
Не помагат.
Казах –върви си!
По-добре отколкото
... нищо е.
С мръсни пръсти се вкопчи в
душата, несретнице!
Кого? Всъщност
мен ли търсеше?!
Ако си забравила как изглеждам,
погледни в огледалото.
Там ще ме срещнеш,
a след това го покрий,
да не блесне...
Сееш страх и умора
в тялото ми...
За да събираш надмощие?
Остави ме! Тръгвай си!
Не избождай очите ми!
И без това са си трънени...
Пък и отдавна съм сляпа.
И не ми се проглежда скоро.
Хайде!
Нека да сме на ясно!
Виждам с душата си...
А ти?!
Не ме спохождай
късно нощем.
Плашиш ме...
© Нели Всички права запазени