limeruna (Йоана)
565 3355
16.03.2021 г., 22:26 ч.

Слънце насред лятото 

  Поезия » Друга
274 5 5

 

Слънце насред лятото

 

Да викам не е престъпление,

когато времето гори

и вместо изцеление

ме чака заколение.

Плачът ми не е слабост,

отмива ли безумни мисли,

и моето оттатък 

кипи без капка радост. 

Защото дадох всичко - 

ти всичко ми дължиш, 

не твоето, единствено

живота полужив,

който дадох - да пребориш

най-трудния си миг,

сега на мен ми трябва.

 

Защото времето ни пали 

с клечки от кибрит, 

нещракащи запалки

и ледени звезди.

Времето ни гони

в късни дълбини,

от които - мислим, 

няма път нагоре, 

но дори

много да се молим,

родили сме се голи

и по-голи ще умрем - 

без сетната надежда 

за бъдеще, 

не се ли разберем.

 

Срещата е всичко.

Двамата сме 

своя рай, 

един ли си - върви си, 

претегляш ли ме - знай, 

потеглям наобратно

към онези дълбини, 

в които бях стократно,

с безумните вини. 

Не си виновен,

все вината търсиш

у мен или у теб. 

А времето ни пали, 

сякаш за късмет. 

 

Потегляйте - ни казва, 

в малкия си миг, 

аз просто свързвам всичко, 

създавам мен и теб, 

но вие сте начало

на нови вечнини

и лято полудяло, 

което ме вини. 

 

А пламъчето скача

в сърцето от сърце.

Да бъдеш гневен значи 

да имаш ясна цел.

А нашите са ясни - 

в очите ни искрят. 

Разправяш тихо басни

на пламък изгорял.

Родя ли се отново 

идва твоят ред, 

отново ще се бориш

в своя тънък лед. 

 

Сега си моят стожер. 

Вятърът отвял

всичко ще положи

новия олтар. 

Малък тъжен лист. 

Думата. Простѝ. 

 

Прости на мен, която

липсващи прегръдки

замества в ужас с вик

в невиждано от никой лято

на безлик, презрян войник, 

опитващ да запали

свещ от свещ

в безумието на войната

и вечния стремеж към шах и мат. 

 

Прости на тази пешка

безумието ѝ да прави грешки

вместо героични жертви. 

Жаркостта не ми понася. 

Прещраквам си -

часовник с разтопени части. 

Прости или ме поправи.

Вземи ме или забрави

за жалките стрелки по мен. 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Поздравления! Страхотна творба!
  • Страхотно е!
  • Наистина, човешкият живот е безнадежден, несподелен ли е... Но съществуването на абсолютен мрак предполага и съществуването на светлина. Те вървят ръка за ръка, паднеш ли в дупка, потенциално е възможно да излезеш от нея... винаги...
    Благодаря ти, Младен, много, за прочита!
  • Стихът е продължителна лава изтичаща от пукнатината на сърцето. За мен целият следващ откъс е едно предчувствие-прозрение за безнадеждността на всеки човешки живот:

    "Защото времето ни пали
    с клечки от кибрит,
    нещракащи запалки
    и ледени звезди.
    Времето ни гони
    в късни дълбини,
    от които - мислим,
    няма път нагоре,
    но дори
    много да се молим,
    родили сме се голи
    и по-голи ще умрем -
    без сетната надежда
    за бъдеще"

    В него поантата пада на:

    "... времето ни пали
    с клечки от кибрит,
    нещракащи запалки
    и ледени звезди."

    Уникален е и финалът на творбата:

    "Прещраквам си -
    часовник с разтопени части.
    Прости или ме поправи.
    Вземи ме или забрави
    за жалките стрелки по мен."

    Пожелавам ти да съхраниш и занапред тази уникална образност, Йоана!
Предложения
: ??:??