Слънце от детството

Не мога да повярвам, пак е Август,
пак се плискат бело-сините вълни
и ме връщат в моята крехка младост,
слънцето пак се заплита в моите коси....

Особено красиви са днес скалите,
сякаш слезнали са от картина на художник,
целуват ги нежно за кратко вълните,
удрят се в тях и се пробождат...

Така прекрасен залезът е днес,
сякаш страница на стара книга той затваря,
отминал е един прекрасен ден,
сега за обич влюбени сърца изгарят...

Така е топло през нощта морето,
сякаш в прегръдка е със своята любима,
а красивата медена пита на небето
е дори със злато несравнима...

Така спокойно е сега на плажа,
сякаш морето тихичко спи,
само неспокойни и като на стража
го пазят неговите верни вълни...

Така полъхва летният ветрец,
така палаво играе си с косите,
а построеният от децата през деня дворец
не смеят да го развалят вълните....

Така приятно тази нощ е,
седя самичка точно на брега
и сякаш съм детенце още
и се къпя с радост в младостта...

14. 06. 2011