Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
Два дълбоки колореза,
чак до горната земя.
Като кукувица скрито
от гората - тук и там! -
Самодива ли ме вика?
Някой пее ли? Не знам.
"Заключих някого в сърцето.
Загубих някъде ключето.
Виком викам, глас трепери -
хич дано се не намери!"
Слънце светеше, залезе.
Дъжд валеше - преваля.
© Райчо Русев Всички права запазени
Бъди, Райсън..