7.08.2008 г., 21:25 ч.

Слънцето ме поиска… 

  Поезия » Друга
1632 0 37
 

Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.
Отминават дърветата. Силозите и къщите.
Миналото е плява. От брашно те замесвах.
Пръстите ми омекнаха. Затова не си същия.

 

Исках да се разплача, а се давя от кикот.
Пищна и дългобедра е душата ми. Циганка!
Не повярвах в палачи. Слънцето ме поиска.

Най-жестоката щедрост е това, че ме имаш.

 

Потанцува сърцето ти. Алчно и пъстрооко.
Нестинарски щастлива не умирах от нищото.

Истинска съм, когато любовта е прахосница.

Тази вечер заспивай.  Утре ще ме измисляш.

 

2006

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??