10.11.2015 г., 21:05 ч.

Слънчев дом 

  Поезия » Друга
5.0 (2)
319 0 1
Пуснати, лъчите вече
стигат земната кора.
И макар и отдалече
се усмихва и зора.
От лъчите аз си вдигам
слънчев дом и на върха.
Тъй небето си достигам
и прогонвам аз страха.
Слънчев дом със керемиди
от разпръсната луна.
Със прозорците от миди
все на южната страна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • > ...а дъщеря ми – само петгодишна, > шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!" > > Елица Кръстев...
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...

Още произведения »