МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
1.10.2018 г., 0:25 ч.

Слънчев есенен месец IV 

  Поезия
382 3 8

Ти може да ме привличаш, 

но аз него обичам.                

Може да ме наричаш           

свое момиче-кокиче,              

след мене да тичаш,            

да ми се вричаш                  

с глас носталгичен                

и романтичен,               

но аз него обичам.             

Може да ме увличаш          

с чар магнетичен,     

да ми предричаш             

битки епични,              

нощи лирични                     

дни прозаични,             
но аз го обичам.                

Може да си различен –  

яростен, меланхоличен, 

цял свят идиличен            

на мен да обричаш,              

в порив отчаян                    

да коленичиш,                 

с ярки звезди от небето   

да ме обкичваш,                    

но...той ме обича!             

 

 

 

21.12. 2000 – 29.09.2018

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понеже чета в други коментари за Истанбулски конвенции и абревиатури, а споменах десетата заповед, която звучи малко сексистски, уточнявам, че имах предвид "мъжа на ближната", да, то си е ясно, но може би тук му е мястото да заявя категорично и повече да не го повтарям, че изпитвам отвращение от мисълта за близост с жена поради природата си, което не означава, че не давам право на избор на другите да решават за себе си и че не съм толерантна към избора им. Което, предполагам, личи от писанията ми. За съжаление, понякога жестът на толерантност се възприема като собствен избор на пишещия, но това и вие чудесно го знаете.
  • Ами аз мога да обясня посоката на чувствата на лирическата, но не искам. Първо, ще е безинтересно, второ, значи не става ясно от текста, т. е. не съм се справила добре, трето, трябва да има място и за интерпретации. Всеки да намери нещо за себе си. Кой би проявил интерес към предварително прочетена и обяснена книга? А верността, лично за мен, е трудна, но постижима./имам предвид дори верността на "пожеланието", десетата заповед/.Някога четях психологически книги. Там имаше съвет: напишете списък с качествата, на които трябва да отговаря спътникът ви в живота и ще го срещнете. Аз си направих списък с 20 точки. После говорих с една приятелка и й казах за това. Тя отговори: О, много са ти точките, моите бяха само три. Аз се замислих и ги редуцирах до две: 1. Да го обичам 2. Той да ме обича./Но нещо не ми върви и все е изпълнено само едното условие/ После написах стихотворението, което е пред вас. Но лирическата е само отчасти мен, тя може да се развие по друг начин, знае ли се.
  • Понякога човек сам не може да обясни посоката на чувствата си.Верността дали не са техни окови.А логиката винаги се чувствува уязвена от тях.
  • Но какво е вярност? Физическа, емоционална? Всъщност аз в движение решавам как ще продължи историята, пък и стихотворенията са само тематично свързани, не е задължителна хронологическа последователност. Ако изглежда, че липсва логика, някои от тези, които вече съм публикувала, могат да станат част от нея, засега само нахвърлям. Благодаря, Стойчо, ценя коментарите ти.
  • Верността е носител на искрени чувства!
  • Благодаря и на теб Мария! Повече" слънце" в душата, макар навън да е дъждовно време.
  • Плодотворна седмица и на теб, Лиа.
  • Много ми хареса . Благодаря!
Предложения
: ??:??