Искам да се смея.
Да се шегувам.
Тъпи вицове, банални случки.
Да ме замерят
и аз да им отвърна.
Да ме целунат,
а аз да се направя на разсеян,
просещ втора, трета...
Да спринтирам ей така,
да скоча, опитвайки се
слънчев лъч да хвана
за да се люлея.
И връщайки се едва дишащ,
да ме събориш върху тревата.
И да се търкаляме, търкаляме...
Понякога опитвам,
но в гърлото ми болката
още стои заседнала.
© Станислав Русев Всички права запазени
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=342555