Слънчева душа
Слънчева душа
Топлината на деня
изгрява нощем
с нова сила.
Тишината на нощта
преследва денем
страховете ни.
Тъмнината знае,
че сме силни,
щом я виждаме
и се показва,
разкрива,
прегръща,
загръща
с шал
душата ни.
Слънцето.
Дали вярва
че сме истина,
дали?
То е слънце.
Ние сме живи.
То е животът ни.
То пази ума ни
от студа
и от забравата.
Кои сме.
Какво сме.
Защо сме
тук?
Защото обичаме.
Дали вярваме,
че мечтите
са истина,
ако не ги въвеждаме в живота си
като малки птички,
да се учат да летят...
да връзват мартенички,
да живеят в гора от души.
Мъдростта е тъкмо това,
което ни дава забрава,
когато ни трябва,
и спомен, когато
сме посинели от студ.
Слънцето е и небе,
не е просто... слънце,
зрънце, залязваща звезда,
дупчица в космоса.
Море, листенце,
цветенце, сълзичка,
река, път и пътека,
минало, бъдеще,
време, съдба, надежда,
светлина, вятър,
планета, луна,
жълто иглениче
с усмивка
на ъгъла на лист хартия,
детско прозорче,
розова пролет
дори в зимната сутрин,
не само.
То е и аз.
Не обожествявам слънцето,
а вярвам, че сме част от него
поне частично,
защото дори тъмнината в нас
не може без него.
Дори и да го отричаме, не можем без него.
То е и в нашите електрически крушки,
и в космическите кораби,
които теоретично
могат да оцелеят след него.
И в годините, които остават след него.
И в злодеите, на които
съчувстваме и рискуваме
да се превърнем в тях,
но оцеляваме, ако...
Светим...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми преливането на дълбочина, нежност и размисъл, а финалът е както се казва: “черешката на стихчето” ( в случая😊). Поздравявам те!
-
Еретично, но да - ние сме част от слънцето и то е част от кръговрата на душите ни...Много задълбочена творба.
-
Невероятни и несрещани прозрения, стрелящи като картечни откоси и разбиващи на пух и прах инертното ни световъзприятие: "Тъмнината знае, че сме силни, щом я виждаме...", "...но оцеляваме, ако... Светим",
"слънцето е и небе...
дупчица в космоса.
Море, листенце,
цветенце, сълзичка,
река, път и пътека,
минало, бъдеще,
време, съдба, надежда,
светлина, вятър,
планета, луна,
жълто иглениче
с усмивка
на ъгъла на лист хартия,
детско прозорче...
То е и аз.",
"Дали вярваме,
че мечтите
са истина,
ако не ги въвеждаме в живота си
като малки птички,
да се учат да летят...
да връзват мартенички,
да живеят в гора от души..."
Възхитен съм, Йоана! Пиши винаги себе си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева), благодаря за споделеното!
brinne (Мариана Бусарова), благодаря за прочита!
ЦвететоБ (Цветето Б.), радвам се, че ти хареса!