Божия Птичка - на сухия клон.
Слънчева песен извива...
Няма си ноти, дори камертон.
А сърчице – струна жива!
Трели извива... Какво ли реди?
Само Душа - птича - знае...
Песен вълшебна... Света ще сроди.
Чудо – неземно... Това е!
С цвят се покри съживеният клон.
В багри – Земята прелива...
Божия Птичко, сърдечен поклон!
Волна съм с теб... И щастлива.
В ад съм родена. Не питам за рай.
Слънце в Душата изгрява.
Моля те, Господи, сили ми дай!
Птица – и в мен – да припява...
ПавЛина СТАМЕНОВА
© Павлина Стаменова Всички права запазени
Затова са думите, те създават образи и ние чрез тях пресътворяваме цветните картини!
Остави картинките за клип, ще стане много хубав с тях, но така стиха губи своя чар, да видим сами картините чрез думите!
Защото стиха ти е наистина много хубав!