Слънчева пътека...
Люлее се пътека
от разтопено злато,
люлее се далеко-
до края на водата...
С безумството на птица
Душата ми полита...
-Къде отиваш?.. Спри се!..-
я Слънцето попита-
Ще прегорят крилата ти,
призрачно-въздушни!..
... О не... Не спря Душата ми ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация