Във тихия дъждовен ромон
през съзи се усмихва слънцето
и то тъгува си по своему
за нещо негово си слънчево
Не бива, слънчице и ти да плачеш
животът хубав е когато светиш силно
и ние хората ти подражаваме
с усмивка слънчева в небето поглед вперили.
Ти слънчице си нашата надежда
че като теб и нас утре ще ни има,
че всичкоима смисъл в житието ни човешко
и няма всичко с нас да си отиде. ...