pavlina-stamenova (Павлина Стаменова)
32 21
29.06.2011 г., 9:46 ч.

Слънчева въздишка 

  Поезия » Друга
730 0 4

СЛЪНЧЕВА ВЪЗДИШКА



Не живя – ни ден, нито година.
Никой във венец не го преплете.
Тихичко въздъхна... И отмина
слънчевото – синеоко цвете.

Не успя, дори да зърне само,
на дъга неземна – цветовете...
Нито ласка от крило, ни рамо.
Скършиха смеха му ветровете.



Мина като полъх над Земята.
И се пръсна... Рой сълзици-бисер.
Миг – преди да литне в необята,
в слънчева въздишка прероди се.

Сън ли беше? Или диво цвете?
Никой не разбра. И не гадае.
Слънчева целувка го помете.
Няма го...
А споменът – ухае!

© Павлина Стаменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??