Обичам слънцето да виждам,
как свети в твоите очи,
и ти щастлива да се смееш
на цветя, птички и треви.
Усмивката ти е блажена,
вятър във косите ти шуми
и аз чакам със надежда,
щастие голямо за всички да си ти .
Вечер със звездите те целувам,
и желая в сънищата ми да идваш ти -
кат красива пеперуда.
Мъничка си ти,
а как да те докосна, ми кажи,
като не искам да съборя,
прашеца по твоите крилца -
защото в него е втъкана
твоята съдба.
Лъжа е туй,
че само в приказките има фея,
тя е тук, до мен сега,
описана на този лист,
във миг на мъка,
радост и тъга,
във миг на спомени
надежда
самота!
© Анка Александрова Всички права запазени