Смирение

10.04.2008 г., 16:26 ч.

Поезия » Философска

650 0 4

По Вълчо Камбуров
Като тихо смирение в мен,
като топлата обич в косите
се усмихваш, а утро студено
днес пилее и стряска мечтите.
Но няма залез, от който боли,
няма тъжна въздишка отронена.
Всички минали злобни беди
се удавят самотни във спомена.
И какво ме тревожи, не зная,
през ръцете ми тъй пестеливо,
за да сещам и утре омая, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Смирение

Искате да прочетете повече?

Предложения