Да запалим във храма свещици,
за безсмъртните бели души
прекрачили Рая, пречистени
от вселенските божи искри.
Да сведеме глави към нозете,
за обичните хора от нас,
във молитва да сключим ръцете,
да измолиме прошка без глас
от пламъка чист - опрощение,
от лъчите - небесния мир,
топлината да е просвещение,
за духовната радост псалтир.
Да запалим сами вощеница
и обърнем навътре очи,
а душата ни съща Жар-птица,
усмирена от Бог... ще лети.
© Таня Мезева Всички права запазени
Има мигове, в които приятелската подкрепа е много важна!