Смисълът е без значение
Избирам си думи красиви и важни,
измислям и някой по-сложен въпрос,
разбърквам ги смело, прибавям, изваждам,
творец съм аз вече, създавам стих нов.
Готов е - написан, но спъва ме, сричам,
опитвам да пея, но що за шега -
гласът ми мутира от липса на ритъм,
ушите ми писват - фалшиво звуча.
И ядно задрасквам, побъркват ме думи,
накрая захвърлям измачкан листа -
изгубих деня си от глупост за лудост, ...