Ще ми простиш ли тая смугла вечер?!
Не съм я канила, но влезе с грохот.
Помислих, че и ти ще влезеш -
след нея - да ми искаш... прошка.
Не се оглеждай, всичко е по старому.
Вратата оттогава просто зее.
И масата оставям неприбрана -
дано да се завърнеш. За вечеря?!
Не се събувай! После как ще хукнеш?!
Обувките отдавна ти убиват.
А аз ще поразчистя. Утре.
И ще запаля всички свещници.
Прости ми тая смугла, тъмнокоса вечер.
Не бях я мислила отдавна, но се сетих.
Дори не се отбивай - щом не искаш.
Ще ти увия хляба - в стари вестници.
И може би - не знам дали ще дойдеш.
Но след нея... Така е по-добре -
да лягаш гладен. А аз след туй,
след тебе ще разтребя?!
А тази вечер ще е тъмнокоса вещица,
която във съня ти ще се вмъкне.
Като змия по теб ще се увие,
и много бавно просто ще те... души.
© Нели Всички права запазени