23.08.2023 г., 15:25 ч.

Смърт 

  Поезия » Друга
276 0 0
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа.
Гореше моето сърце,
беше станало леко като перце.
Боляха ме моите стъпала,
но вече нямаше значение и това.
Що нещо загинало е отвътре,
то никога живота му няма да възвърне...
Имах ли значение и аз, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Компанска Всички права запазени

Предложения
: ??:??