В мислите ми се раждаш и живееш,
и невинно ми носиш болка непозната.
Сърцето ми разрязваш на парченца
и раздаваш, без да молиш за отплата.
И убиваш ме - за теб това е смешно!
На колко ли сърца си сторил същото?!
Взе ми всичко, но още мога да ти дам -
смъртта ми нежна от ръцете ти могъщи.
Ще се скрия от теб в небето от катран.
Ще помоля дявола да ти прати мълнии.
В ума ти ще пробия черна дупка,
очите ми кървави за да не забравиш.