8.12.2014 г., 17:24 ч.

Смъртоносно 

  Поезия » Философска
683 0 0
Открехнах чуждата врата,
на която времето почука.
Замислих се, дали смъртта,
е склонна да даде пролука,
на осъдения в последен миг
и да го целуне майчински?
И влязох тихо, като скит,
като утеха, със косата си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Предложения
: ??:??