INTI (Аматерасу )
34 61
22.11.2007 г., 14:49 ч.

Смъртта 

  Поезия » Философска
1115 0 5
Дъхът ми огнен  изографиса... 

              

Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля,
но с ледения поглед на реалността
не исках да говоря,
а и сили вече нямах да се моля.

Обрекох се да бъдa непозната,
да бродя  в черно-белите ти сънища
и макар духовно слети в самотата,
Ти и Аз,
два вечни паралела ще бъдем в небесата.

ИНТИ 21.11.2007

© Аматерасу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Точно това е обречеността на паралелите, те никога не ще се слеят, но въпреки това са спътници.Като се замислиш дори и в любовта в нейният универсален аспект ние не можем напълно да се слеем с другия, защото сме индивидуална частица,но можем да отделим безброй атоми от себе и да ги превърнем в северно сияние и с него да покрием душата на другия.

    Благодаря на всички за поздравите
  • Теоретично двата паралела
    се сливат някъде в безкрайността.
    Поздрав за оригиналния стих!
  • интересно
  • ... това си ТИ... а това съм АЗ... Звезда и Светлина ( Сириус )
  • Много хубаво. Много.
    С обич.
Предложения
: ??:??