Смъртта

20.01.2025 г., 7:08 ч.

Поезия

92 3 2

СМЪРТТА

Тя идва и нахално сяда

при мен на четири очи.

Без свян прекъсва ми обяда.

Във сънищата ми клечи.

Навира ми се – проститутка,

която аз не съм желал.

И виното ми става блудкаво.

А хлябът – горък като кал.

Под нейното безплътно робство

натрупах челяд, дом и род.

И уж живот живея собствен.

Ала това не е живот.

Тя идва с личните ми гости.

Преди да съм изрекъл: "Влез!",

неканена се шмугва, Господи!

И казва, че ми носи вест.

Да, тя е вестоносец важен.

Мълчи на четири очи.

Ако смъртта не ни накаже,

поне да ни очовечи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.