18.01.2008 г., 0:27 ч.

Смъртта е таз, която не умира! 

  Поезия » Философска
1299 0 38
Дошла при Буда плачеща жена,
изгубила дeтенцето си свое,
тя молила и скубела коса,
върни го, давам си живота - твой е...
Добре - и рекъл, тоз премъдър Буда,
Стани и в селото иди сега,
и донеси ми, но... без никаква заблуда,
шепичка синапени зърна.
Спри за миг плача креслив,
и донеси ми тези семена,
единствено от дом щастлив,
недосегнат нивга от смъртта... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Предложения
: ??:??