Смъртта не е любовница позната!
В смъртта ни не трябва да има само суета.
Тази любовница идва най-внезапно.
От отворената ни уста душата излетя,
и виждаш многократно ти път, осеян със цветя.
Останах сам. И господар бях аз, и роб.
Но тихо мина времето, уви.
Защото само в кървав пот,
усещаш ти съдбата си, нали?
Земята не беше много дружелюбна,
и всяка мисъл трудна не можеш улови я,
каква ли чудна смисъл ще разкрия,
назад да върнеш спомена недей опитва - то не е магия!
Не съжалявай, дойде ново време,
или пък забравеното старо беше май?
Не всеки е способен да отхапе парче от този лъвски пай.
Каквото и да кажат - все ще бъде бреме.
А старец мъдър веднъж ми рече тъй
"Момче, недей се бъхти ти!
И полза няма знай!
Какъв ще бъде твоят край?"
Дали във Рая ще отидеш, или в Ада,
то разликата тук не е голяма,
прекарваш времето ти отредено,
и после всичко съкровено ще бъде заличено!
© Атанас Маринов Всички права запазени