17.02.2013 г., 21:31 ч.  

Снежен стих 

  Поезия » Друга
720 0 12

Снежен стих

 

снегът е стар, безкрайно стар
(като света, като нощта, като гората)
наричам го понякога другар
(понякога го гоня и с метлата)

заравям се в премръзналото му телце
( разтича се и се изплъзва)
подхлъзвам се по бялото лице
(а после смея се през сълзи)

очаквам да се върне пролетта
(комините и те на пръсти се надигат)
присънват ми се виолетови цветя
( и шепоти на чучулиги)

 

учудвам се на смелостта
( тя всъщност е кокиче)
и мисля си за хиляди неказани неща
( започват винаги с ОБИЧАМ ТЕ)

 

* наВиолета

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??