Зимен ден студен,
валят снежинки
като от сребро,
разпръскват се и падат тихо
в плен на Земното кълбо.
Бял и пухкав е снегът,
чист като очите на дете.
Вървя замислена
в красотата на деня,
а снежинките продължават
безразборно да летят.
Една снежинка,
може би отнесена от вятъра,
на миглите ми падна.
Там остана, после се стопи.
Дали и любовта така се стапя,
както си отива зимата
и идва пролетта, и
продължава с нея да цъфти.
Като кокиче в нас се ражда
и по-силно гори.
© Деница Гогова Всички права запазени