Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.
Падат по лицето ми студени,
на топлите ми бузи разтопени.
Търкалят се и падат отново на земята,
побеля там, където доскоро беше тревата.
Блестеше като скъпоценен камък.
Деца бягаха и с него се заиграват,
замерваха се със снежни топки.
Аз слушах летящите около мен нотки. ...