Снежно късче
Как очаквах този зимен дъжд,
покрил косите ми със снежно наметало,
в който ти си оня снежен мъж,
сгрял тялото ми с топло одеало!
Безшумно крачим в снега надлъж,
а стъпките ни светят снежнобели
за да запомня ясно как веднъж
по този път и ние сме вървели.
Аз ще запазя стъпките в снега,
снежинките покриващи лицето -
ще скрия снежно късче от мига
в спомена на топло в сърцето.
© Зорница Цветкова Всички права запазени