(Не)обичайно слънцето не е сферично.
А и сребрее някак. На дървесен фон.
Определено всичко видимо различно е,
щом слънцето приеме формата на ромб.
Прекапа заранта на едри капки;
догде примигнах, тя се изваля.
Небрежно килнал слънчевата шапка
денят настъпи с всеобща суетня.
Защото нямат свои дъждобрани,
навсякъде окъпани в роса цветя
изтръскват с' звън главици, разлюляни
от кацнала връз тичинките красота.
Ветрецът бос зашляпа по тревите.
Със странен перленозелен нюанс
засвети въздухът. И птиците откриха
своя "И пеем, и се перчим" фестивал.
Магичен прах, посипан по крилцата
накара насекомите да затанцуват.
Потоци бистри екнаха, разсмяха се.
Хармония навред, и в мен царува.
Как видимо светът е по-различен -
опалесцентен. Уж калейдоскоп, а жив.
Необичайно? Не. А поглед личен.
Познатото ни слънце. През твоя обектив.
© Таня Донова Всички права запазени
Мерси, Ели!