Снимка на баща ми

Аз гледам една снимка пожълтяла
и виждам как ме пълни със тъга.
Във нея просто времето е спряло
на татко ми аз срещам младостта.

Във нея той е младеж в униформа,
усмихнат бодро като ученик.
Човекът който с всичко се преборва,
един левент и днешен мъченик.

Очите му ме гледат закачливо,
доволни, че е негов този свят.
А днеска вече тъгата не се скрива...
Тъгува той, че вече не е млад!

От времето изглеждат уморени,
личи си той, че вече не е млад,
и пламъчетата са вече спрени,
различен е за него този свят!

От бръчките, прорязали лицето
и кожата нездрава между тях,
аз виждам друга личност,общо взето.
Баща си в него аз едва познах!