23.01.2016 г., 18:40 ч.

Сняг 

  Поезия » Философска
539 0 0

                                                               Сняг

 

Снегът навън се сипе на парцали, 

цяла нощ си вали тихо, вали, 

покри земята и дърветата, 

една картина снежно бяла, 

в бяло събужда се денят. 

 

В къщи малки ръчички потъркват очички, 

отпочинали си децата, вече не спят, 

скачат веднага две малки момчета, 

от прозореца гледат две малки братлета. 

 

Ура, има сняг, пързалка ще има, 

с нетърпение го чакат цяла година. 

Закуска, дрехи топли и с шейните навън, 

сбъдна се накрая техният сън. 

 

Всички на пързалката с вълнение, 

викат, замерват се с топки снежни, 

към пързалката с нетърпение. 

И ето ги там вече там са приятелите им добри, 

не ще ги оставят да играят сами. 

 

Писта вика един, варда пък друг, 

детският свят изведнъж се промени, 

веселата глъчка в парка продължи. 

 А родителите до тях ги гледаха с умиление, 

преди години и те чакаха снега с нетърпение. 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??