СОФИЙСКА НОЩ

Гаснат кухните. Светват спалните.

Само аз мухавея се вън.

И – подир новините – баналните,

цяла София ляга за сън.

Дълъг вятър фучи в мантинелите.

А от Витоша слизат мъгли.

И навярно такситата – спрелите,

ще изчезнат по Трети петли.

Ще прекрачат тогава витрините

манекенките с мъртви очи.

Ще си смъкнат бикините – сините.

Всяка нощ самотата горчи.

След последния лъч на метрото ли,

или в сетния нощен тролей? –

кротко свил си торбенцето с кокали,

ще ти кажа: – Момиче, здравей!

И – додето Луната намига ми,

и търкаля връз мен дребен грош,

ако щеш, запомни ме? – завинаги.

Лека нощ. Лека нощ.

Лека нощ!