Подостряш, сякаш молив,
да тупти,
докато пише своите въздишки.
Издялкваш с тъпото
и ме боли,
и ми оставяш пожълтели нишки
по съдовете
от
холестерол.
Опримчваш ме във перикарда.
Усещам - нощно време
сипваш сол
и продължаваш
да ме дялкаш
с брадва.
© Павлина Гатева Всички права запазени