Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
12.10.2023 г., 8:56 ч.

Сол в гърлото 

  Поезия
271 3 7

СОЛ В ГЪРЛОТО

 

От простичкия факт до артефакта

се вие път, но той не ми тежи.

Живея, пъхнал пръсти във контакта! –

горя на късо само пред лъжи.

 

Не турям сол, когато трябва захар.

С горчилките, виж, малко прекалих.

Мълчах, когато славеите пяха! –

опърлено врабче във моя стих.

 

Това не могат го изтри със гума –

единствено на правдата бях роб.

И плащам си за всяка честна дума! –

и все така живея с празен джоб.

 

Неуловим – летящ като пъстърва,

една ли кука аз строших надве?

Когато пея, пея с цяло гърло.

И – млъкна ли, мълча със векове.

 

Във нечии прашасали тефтери

ще ме четат навярно подир век.

Ако ме питат: – Кой си ти, Валери? –

отвръщам много простичко: – Човек.

 

Не просто във учебната програма! –

в небето се подписах със курсив.

Със песните, които знам от мама,

с мълчанията бащини съм жив!

 

Остъргах този свят от гнила плесен.

И ядовете му до дъно пих.

Аз бях сълзата, станала на песен! –

търкулнала се в моя кратък стих.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??