Солени въпроси
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители,
кои добри, кои с душица сива
и все си мисля: — Някак ще простите ли,
това, че лудостта ми ми отива?
Преглъщам си въпросите – солените,
и следвам буревестниците в мрака,
а мъдростта ми с капка бяс във вените,
все още вярва, чудесата чака.
И слънце ярко вдън душата нося си
дори небето да се прекатури.
И знам – ще отговоря на въпроса си:
Защо съм все вълна̀? Сред шамандури...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз врагове нямам, Марийче. До враг и до приятел се дораства трудно, много трудно. Поне при мен. Е, поне имам шанс да се извися, Красе. 🙂. Благодаря, Бени!
-
И то каква вълна си, Наде!...
Аплодисменти! -
Покрай теб няма равнодушни - или са приятели, или са от задругата на враговете. Но ти знаеш как да насолиш недоброжелателите си и го правиш с гордост, неотстъпчивост и поетична извисеност! Прегръдка, солено момиче!🥰👍💖
-
Благодаря, Скити!
-
Солено на вкус, но с ярко слънце в душата!
Поздрав, Наде! -
А ти ме зарадва.
-
Благодаря ви! Силвенце, колатерална жертва си.
-
😆 Уби ме. Много ми допадна.
-
"А дал ми Бог уроци и учители,
кои добри, кои с душица сива" -
и двама да са сивите, нали знаеш, че се опитват с капчица катран да развалят бъчва с мед! -
Сила и свяст!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
