4.12.2009 г., 8:17 ч.

„Solidarnosc” 

  Поезия » Друга
557 0 0

Роди се във буря.
Израсна със гръм.
Надеждите наши
разпали тоз сън.

Ти беше велика.
Ти беше добра.
Защото сърцата
с надежда подпря.

Ний виждахме в тебе
надежда и звън
заспалите хора
да стресне от сън.

Във пътя ти славен
напред към добро…
Злонравните сили
ни спряха съня.

Злонравните сили
- те стрелят навред,
но ти не умираш,
духът е във теб.

Надежда не гасне
и в мрачната нощ,
защото след мрака
ще дойде ден наш.

Ден светъл и хубав.
С милиони слънца.
С сърца по-горещи
и светла съдба.

2 ноември 1982 г.

© Христо Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??