Солунските двама братя,

                        ни създали писмена

                        и азбуката ни свята

                        полетяла по света.

                        В книги мъдри и достойни,

                        зазвучало с сила нова

                        на прабългарските войни

                        древното синовно слово.

                        Нам творците ни книжовни

                        сътворили свято дело,

                        с букви български, народни,

                        да четем и пишем смело.

                        И езикът - волна песен,

                        всичките страни пребродил,

                        като птица се понесъл

                        сред славянските народи.

                        Тъй родила се от мрака

                        вездесъща светлина,

                        грейнала чрез тези братя

                        в българските писмена.

                        Слава вам, светци книжовни,

                        и поклон пред ваший лик,

                        дали ни сияйно слово -

                        българският ни език!