radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
1.11.2019 г., 21:37 ч.

Сомнамбулен рефрен 

  Поезия » Друга
830 7 8

 

 

Една бяла сянка среднощ ще премине

под твоя отворен прозорец.

Вървя след светулките в лунни градини

и с вятъра сам си говоря.

 

В самотна разходка с отломки от спомен

към теб неизменно се връщам.

Измислици скитат в съня на бездомник

за нощ, за любов и за къща.

 

С танцуващи сенки от звездни кортежи

преследвам мъгли и химери.

Една безметежна вселена от нежност

във своята есен намерих.

 

Аз свалям за тебе среднощ метеори.

Пребродих простора отново.

Но гонят се облаци в тази история

за покриви, котки и сови.

 

Повтарям се дълго в безкраен спектакъл.

Посоките шеметно литват.

Там някъде някой навярно ме чака

и трепетно шепне молитви.

 

Прегърнал тъгата на спомени нежни

към теб неизменно се връщам.

Измислям история с много безбрежност

за нощ, за любов и за къща.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??