Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая
без да спре, покрай мене премина...
Докога и дали да го чакам?... Не зная.
Все разчиствам отломки, руини…
Все сънувам онези очи, морскосини
и душата му, рицарски бяла…
А подхлъзват ме лесно нозете от глина
по бръснача на всяка раздяла… ...