СОНЕТ ЗА МУШКАТО, КАРАМФИЛ И СЛЪНЧОГЛЕД
Мушкато ярко и напето,
възбудено от сутрешна роса,
във вазата до него редом,
откъснат карамфил съзря.
- Красавец си ти, драги, но откъснат,
радост създал си, но за миг,
екзекутиран, опакован и накиснат,
уж подарък си, но най-вече мит.
От ложето на наглост и съблазън,
в дискусията влезе слънчоглед,
на храстите, тревата и цветята, ...