13.12.2010 г., 18:25 ч.

Сонетен венец 

  Поезия » Любовна, Акростихове, Строги форми
5171 7 24

ОЧИТЕ ТИ ЦЕЛУВАМ

        (сонетен венец)

                     1.

От изгрева на пролет бяла

до сетния ни земен час

ще пеят птиците за нас,

за любовта ни разцъфтяла!

 

Дали това не е измама

на две обречени сърца?

Дали по нашите лица

петна от тъмни сенки няма?

 

Не! Ти си слънчева жена

с очи на трепетна сърна,

която любовта познава.  

 

За тебе пролетта цъфти

и своя аромат раздава –

честита си родена ти!

 

                

                    2.

Честита си родена ти –

богиня за любов и нежност,

дошла от звездната безбрежност,

понесла хиляди мечти.

 

Аз земен съм – обикновен,

но моята любов е вечна

и като лава огнетечна

пулсира в моя ден блажен!

 

Сърце сърцето щом обича,

след порива сърдечен тича

да сбъдне на света мечтите.

 

Омайно слънцето блести,

разлива светлина в душите

и дивна младостта цъфти!

 

                    

                      3.

И дивна младостта цъфти,

взривила за любов сърцата!

Трептят на утрото крилата

и пак при мене идваш ти.

 

Когато чуя твоя глас

на сребърни вълни звънливи,

отлитат мислите мъгливи,

щастлив и горд се чувствам аз!

 

От нежните слова унесен,

понесен от вълшебна песен,

аз дишам твоя аромат.

 

Ти, роза бяла разцъфтяла,

даряваш с обич този свят,

тържествена и засияла!

 

                   

                   4.

Тържествена и засияла,

зората празнично звъни.

Денят избухва в светлини

и ти си цяла заблестяла!

 

За обич ти си се родила

в прекрасен, слънчев майски ден,

светът да бъде обновен

от твоята усмивка мила.

 

Сърцето ми е твоят храм

и ангелите пеят там,

щастлива, любовта ме сгрява.

 

Ти, лъч божествен на зората,

за теб и Божията слава

ехтят от химни небесата!

 

                      

                         5.

Ехтят от химни небесата

и славят твоите очи,

в които звездните лъчи

разпалват любовта ми свята!

 

И аз вървя към теб с надежда,

от образа ти мил пленен,

възторжен и опиянен,

и вишнев цвят над мен се свежда!

 

Неземен дар е любовта,

божествен лъч от вечността,

крила и сигурна опора!

 

О, струва ми се, че е сън

да чувам как навред в простора

трепти камбанен весел звън!

 

                      

                        6.

Трепти камбанен весел звън,

дочувам тиха райска песен!

От пролетни мечти понесен,

аз пак сънувам сладък сън.

 

Сънувам твоите очи –

за обич – билката целебна,

за радост – музика хвалебна,

която празнично звучи!

 

Бъди ми път и светлина!

Бъди ми огън в тъмнина,

жадуван пристан и надежда!

 

Събуждам се от този сън

и утрото към мен поглежда,

излитат птиците навън!

 

                   

                       7.

Излитат птиците навън,

примамени от ласки южни,

а спомените ми ненужни

блуждаят в земния ми сън.

 

Усмивката ти ме спасява

от всяка земна суета,

разпръсква с обич пепелта

и блясва огнена жарава.

 

За тебе ден и нощ копнея,

за тебе светли химни пея,

за тебе слънцето гори.

 

Когато слеят се сърцата

и пеят пролетни зари,

царува горда красотата!

 

                     

                      8.

Царува горда красотата

в света за тебе отреден

и аз, от обич запленен,

прославям Бога и съдбата!

 

Изпий на виното искрите,

косите свилени развей,

за вечната любов живей –

щастливи да ти бъдат дните!

 

Мечтателна е младостта,

божествена е любовта

и щастието тя ни дава!

 

Бъди съдба на моя ден!

Не искам горест и забрава –

една любов живее в мен!

 

                   

                    9.

Една любов живее в мен,

една любов ме възвисява,

тъгите земни разпилява,

светът се ражда променен.

 

Без влюбеното ти сърце

бедняк ще бъда най-последен,

бездомник като вятър леден,

слепец с протегнати ръце.

 

Пленителна е твойта сила –

магия в себе си е скрила –

тя всичко с обич побеждава!

 

Щастлив съм аз и окрилен,

гори ме твоята жарава,

любов изпълва моя ден!

 

                   

                     10.

Любов изпълва моя ден:

на приказка – мечта вълшебна,

на билка – силата целебна,

рубин от огън разтопен.

 

Спасителен е този път

към утрото и висините,

към полетите на звездите,

по който влюбени вървят.

 

Бъди вълшебницата моя,

на ласките ми топли зноя

и вярата и радостта!

 

Когато песента щастлива

звъни игрива над света,

усмивка дивна ме опива!

 

                    

                    11.

Усмивка дивна ме опива!

И ангелското ти лице,

и влюбеното ти сърце

възраждат вярата ми жива.

 

За обич – обич се дарява,

че в този зъл, задъхан свят,

на горест и тъги богат,

нетленна любовта остава.

 

Възпявам твойта красота,

сърцето, пълно с доброта,

душата чиста, всеотдайна.

 

О, дивна, прелестна жена!

С любов, признателност безкрайна,

вървя към твойта светлина!

 

                      

                         12.

Вървя към твойта светлина,

която любовта ми дава,

тъмите нощни побеждава

и носи радост, топлина.

 

Вървя по пътя на сърцето

с любов, мечти и красота!

Щастлива пее младостта

и грее пурпурно небето.

 

Светът е вечен, необятен,

молитвен дом невероятен,

за тебе с мъдрост сътворен!

 

И в тази пролет вечно жива,

в живота нов, благословен,

аз искам да си най-щастлива!

 

                      

                        13.

Аз искам да си най-щастлива!

Да грее скъпото лице!

Да пее нежното сърце!

Да бъдеш жрица най-красива!

 

И ангелите леки, бели,

да ронят ароматен цвят,

на обич и мечти богат,

в небето волно полетели!

 

Сърцето си на мен отдай!

Отдай го цялото, докрай!

Дари ме с този дар небесен!

 

С очи на влюбена сърна,

ела при мене като песен,

мечтана, слънчева жена!

 

                   

                      14.

Мечтана слънчева жена!

За радост Господ те изпрати

света с мечтите си крлати

да носиш с крехки рамена.

 

И огънят не догорява,

танцува, пее и пламти!

Поглеждаш към звездите ти

и образът ти засиява!

 

От вечните звезди засмени

душите наши запленени

създават своя земен рай.

 

Ти цялата си разцъфтяла

с усмивката на месец май

от изгрева на пролет бяла!

 

 

МАГИСТРАЛЪТ

 

О т изгрева на пролет бяла

Ч естита си родена ти.

И дивна младостта цъфти,

Т ържествена и засияла.

 

Е хтят от химни небесата,

Т репти камбанен весел звън.

И злитат птиците навън,

Ц арува горда красотата.

 

Е дна любов живее в мен.

Л юбов изпълва моя ден,

У смивка дивна ме опива.

 

В ървя към твойта светлина!

А з искам да си най-щастлива,

М ечтана, слънчева жена!

 

© Радко Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очарована съм отново и възхитена... аплодисменти... ще се връщам тук. .
  • Браво, Раденко!
  • След толкова години, отново го прочетог с възхита и преклонение пред таланта.
    Моите почитания, Раденко!
  • Поднасям ти възхищението си, майсторе на перото! Прекрасен сонетен венец, а акростихът на магистрала затвърждава усещането, че пред читателя е безспорен талантлив и взискателен към себе си поет!
    Аплодирам те с радост, Раденко!
  • наистина...висша форма на поэзия...
    с възхищение, Радко...моите почитания.
    сърдечно..
  • Респектиран съм, майсторство и вдъхновение в едно - невероятен сонетен венец!!!
    Поздрави!
  • Красота!
  • Впечетлявящ венец! - Едно своеобразно безспорно свидетелство за извървян дълъг път в посока към съвършенството. Не бях попадал на такъв от наш автор - с магистрал в акростих. Словенецът Фр. Прешерн има сонетен венец с акростишен магистрал. Малките компромиси не помрачават удоволствието от това високо постижение!
    Поздравления!
    Нечии очи са безкрайно щастливи!
  • Всичко вече е казано!
    От мен само - прекрасно!
    Искрени поздравления, приятелю!
  • ЗАХЛАСНАХ СЕ .ПОЗДРАВ!!
  • Благодаря ти, Илко! Твоето мнение е важно за мен, защото си голям майстор на сонетния венец. Поздрав!
  • Благодаря на Весела и Росица за хубавите думи!

    А ти, Тошко, си напълно прав по отношение на несъвършенствата. Доста съм самокритичен и виждам, че би могло да се постигне повече по стуктурирането на съдържанието в отделните сонети, за да зазвучат по- убедително - и самостоятелно, и като част от цялото. Има, разбира се, и други неща.Но съвършенството таван няма и пътят към него е безкраен. Поздрав!
  • Перфектно, уникално и всичко друго, казано преди мен!!!
  • Безспорно най-добрият сонетен венец, който съм чел в сайта. Всички рими са чисти и звучни, всички сонети са по френския модел, тонът е точно какъвто трябва, магистралът дори е с акростих. Висш пилотаж!

    Не зная доколко откровенците осъзнават, че едно такова произведение предполага предварителен сериозен размисъл и дори изчисления. Вярно е, че има няколко дребни несъвършенства, но авторът получава поздравленията ми!

    П.П. Радвам се, че 14-ият коментар е точно мой
  • "Изпий на виното искрите,
    косите свилени развей"

    !!!
  • Прелестен сонетен венец! Всяка жена би се чувствала истинска кралица,увенчана с него. поздрав! Знаеш, че ти се възхищавам.
  • Благодаря ви от сърце, че се отбихте при мен -Плами, Роси, Лили, Ники, Евелина, Руми, Ивон, Жарава, Елица, Емилия! Пожелавам ви весели коледни и новогодишни празници!
  • Чудесен сонетен венец!
  • Чудно е, Радко!
    Успял си!
    Приеми възторжения ми поздрав!
  • С поздравления!
  • Пленително е...!!!
    "...сонетният венец е висша форма на поезия!Браво!Брависимо!!!"
  • С Лиляна...поздрави,Радко
  • Великолепие!
  • Аплодисменти!
Предложения
: ??:??