Насред видения и глъч, смут всеяли в съня ми,
в една вековна, страшни тайни скътала, гора,
нощта поведе ме за поход по незнайни друми -
със мисъл тръгвам, че във края има светлина!
И чух, там... Някъде - проскърцваха Вериги,
а после шепотът преля се - в плач и викове
и вече в лепкавия сумрак - различавах роби,
в стенания поели път - към чужди градове!
Един от тях – широкоплещест, още строен,
пред легиона крачеше - без страст, а после,
съзрях го пак - великолепен мъж, Достоен!
Арената бе станала за него - бойното поле! ...