Свалил и дрехите – доспехи,
отхвърлил своя срам докрай,
зачерквам земните успехи
и се сбогувам с този Рай.
Оставам аз по съвест гола
и без обувки – да съм бос.
И ставам аз икона в МОЛ-а
да срещам вярващия гост.
Че всеки МОЛ е вече църква
със богомолци всеки ден.
От сутрин, та до де се мръква
народът скита заблуден.
И разтоварил се от злото,
но в шепите си със добро,
прескачам аз и опелото
със кръст направен от сребро.
И като бебе – чисто голо,
душа ми литва без въпрос...
Потеглям към небето – соло
и се превръщам във Христос.
© Никола Апостолов Всички права запазени