Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
23.02.2007 г., 10:08 ч.

Спектакъл 

  Поезия
676 0 15
Край на спектакъла: падам на сцената
с прекършени в полет криле.
После отнякъде слиза завесата
и ме връща в реалния ден.
Аз мога да стана и без чужда помощ -
отвред ми подават ръце.
Свалила грима, си оставам по гордост
и свито до болка сърце:
На прага, зад този декор е започнала,
най- трудната драма за нас -
сценарий неписан и липсват суфльори,
лицата ни - срастнали с маски.
"Избрани" в тълпата събират овации,
а в пътя си тъпчат цветя.
Пред нищо не спират: душите продали са -
разменна монета за власт.
И после, във главната роля, безмилостно
отново ми стъпкват крилата -
Боли! - Имам маска и тя се усмихва -
животът нали е спектакъл!...

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??